четвъртък, 11 октомври 2012 г.

Без какво не можем - без работа или без деца? - Втора част

Скъпи приятели,
За съжаление, темата, която наскоро засегнах, явно ще продължава да бъде актуална. Или поне за мен. А за Вас?
В първата част бях засегнала проблем, касаещ освободени от работа бременни, както и жени, принудени да се подписват под трудов договор, в който има клауза, че нямат намерение да забременяват в близко време и ако това стане, ще дължат неустойки по договора.


Днес, не че ще успея да избягам от споменатите проблеми, провокацията да пиша отново на тази тема дойде от статия със следното заглавие: "Замразяват обезщетението за втората година от майчинството". Цитирам "Обезщетенията през втората година от майчинството ще останат замразени на 240 лева ... По-важно е да се увеличават доходите по време на работа на бъдещите майки, с което ще се увеличат и обезщетенията им през първата година".

Скъпи дами, не знам Вие на какво мнение сте - дали увеличаването на майчинството през първа година ще компенсира т.нар. му "замразяване на 240 лв" през втората. Това, което ме възмути е информацията, с която министър Дянков защитава това свое твърдение, цитирам: "Средно във финансовото министерство през тази година заплащането се е увеличило с 23 на сто. Така по думите на министъра на финансите, жените във финансовото министерство, които са или ще станат майки, получават над 20 на сто увеличение на дохода за първата година от майчинството".


Скъпи дами, колко от Вас са служителки в Министерство на финансите или в друга държавна или общинска администрация? А колко от Вас работят в частния сектор? Според Националния статистически институт за 2011 год. наетите жени в частни предприятия са 2 пъти повече от наетите в обществени предприятия (за да бъдем по-точни - 862 към 416 хил.). Чудите ли се още защо се възмущавам? Господин Дянков, господа министри и други, които сме избрали да ни управлявате, кога ще спрете да си гледате министерствата и ще обърнете внимание на частния сектор в нашата страна?

Защо можете да защитавате собственици на заведения, като се опитвате да върнете стария режим на пушене и внасяте предложения за промени в Закона за здравето, а никой не се сеща как да останат българи в България? Нима отравянето на обществото е по-важно от растежа му като нация?

Не знам, приятели, но колкото повече чета, толкова започвам да се чувствам по-обезверена. Какво - и аз ли трябва да избягам в чужбина? Дали и там, както у нас, се изтъква непрекъснато колко много са направили за държавни, общински администрации, военни, лекари и други държавни служители, а частния сектор - да се оправя. Както аз, така и личната ми лекарка извършваме трудова дейност, имаме нормирано работно време, плащаме осигуровки и внасяме част от заплатата си по разни пенсионни, осигурителни и други фондове (т.нар. удръжки), защото държавата така е наредила да се прави, щом работиш в нея. Защо тогава тази държава така дели служителите си?

"Така че правителството е направило доста и според мен това е правилният ход" са думите на финансист №1.

Източници: www.lex.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар