Защото "живеем в такава държава" не трябва да бъде "извинение" за безобразията, които се случват в България...
Защото никой друг не познава детето така, както собствената му майка ...
В медийното пространство се появи репортаж за тормоз над деца в детска ясла /заведение, в което трябва да се полагат грижи за деца до 2 годишна възраст/: Линк към репортажа
Снимка: http://kakcenter.org/
И така... Каква е вашата история за времето, когато трябваше да изпратите детето си на детско заведение? Предполагам нещо такова?:
Месец преди събитието - двамата с таткото/майката сте в трескава "подготовка" /най-вече психическа/ по отношение на промените, които ще настъпят и как детето ще ги преживее.
Първата седмица - ежедневно ред сълзи, ред сополи, стиснало здраво крака на мама/татко и отказ за неговото оставяне.
И изведнъж, надявам се при малко от вас, идва момент, в който след няколко седмични посещения детето се променя. То не просто мрънка, че не му се ходи там. Забелязвате промени в неговото поведение - то е нервно, плашливо, неспокойно, започва да реди някакви странни думички. И вие започвате да се питате - какво става? Дали "детето ме манипулира", защото му трябва повече време да свикне, или се случва нещо нередно с него?
В своя майчин инстинкт решават да се вслушат няколко майки от Варна и предприемат нужните действия, за да можем ние - уважаемите зрители български семейства, да станем свидетели на видеото по-горе. Седмица след излъчването му - майки скачат в защита на яслата, дърпането на уши се представя за нещо в реда на нещата при възпитание на дете до 2 години!!!, отразяване в медии, които търсят СЕНЗАЦИЯТА. И "след 3 дена" какво?
Няколко са въпросите, които трябва да си зададем.
Първият е, на кого ще повярваш - на лелките, които те убеждават, че всичко при тях е нормално и то те манипулира или на малкото създание, което е било 9 месеца в корема ти, което близо година се е чувствало най-спокойно и обичано близо до майчината гръд и което е крещяло от кеф по време на игри?
Следващият въпрос, който изниква в главата ми - какви очаквания имаш ти, като родител, за отношението на персонала в детското заведение? Какво според теб е "нормално отношение към децата" - това, което чуваш на репортажа такова ли е?
И още един въпрос - приемаш ли своето дете за осъзнато човешко същество дори на тази крехка възраст? Дали е способно толкова малко да прави разлика между добро и лошо?
Имам дъщеря на 1 година и 3 месеца. За нас предстои избора, който мнозина от вас вече са направили и честно казано в момента чак не искам да го мисля ...
Минали сме през какво ли не ... и идея си нямам какво още тепърва ни предстои.
А вие представяте ли си какво им е на тези майки? Да не знаеш дали за детето ти ще има някакви трайни последици от преживяното? Дали действията ти ще доведат до промяната към добро?
Защото аз не виждам друга причина за техните действия, освен желанието за едно нормално отношение. И то не само за техните деца, а и за всички други деца. Защото никой друг не го заслужава повече от децата.
Събраха се хора в защита на животните, в защита на какви ли не други каузи ... Децата трябва да са кауза на всеки. Не да свеждаме примирени глави и да си казваме "ами, то ... нищо не можем да направим ... нищо не зависи от нас ... нещата ще се потулят ... " ...
Нека да бъдем едно АКТИВНО гражданско общество и да си помагаме! Особено, когато става въпрос за нашите деца. Защото ако не ги защитим ние, като техни родители и започнем да изискваме най-доброто за тях, тогава ... може би... надявам се ... същото отношение ще получат те и от държавните и общински институции и такива ситуации като описаната, няма да бъдат подминавани и ненаказани.
Защото децата не се раждат добри или лоши.
Те просто са нашето огледало ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар