Една НЕновина

Скъпи приятели,
Вчера се случи НЕщо, което ме раздели с Вас, но за щастие само за един ден.
Посред нощ се събудих със силна болка в стомаха. С изненада установих, че на мястото на болката имаше саксия. Помислих, че сънувам. Но после се сетих - тази саксия всъщност трябваше да бъде на секцията над главата ми. Явно беше паднала, но как ...
Ще ви кажа как - така, както може да се случи нещо, само като си го представиш. Богато въображение, ще кажат някои от вас, болен мозък - други. Как може да се подиграваш с хората, изкарали нощта на улицата, с хората, на чиито глави наистина е паднало нещо, заради което се е наложило да влязат в болница дори.
Не, хора, аз НЕ ви се подигравам. Аз не знам какво е в 3ч. през нощта да излезеш на улицата по пижама и да се чудиш ще се върнеш ли в къщи на топло или много скоро всичко ще е в руини. Аз се надявам и се моля приятелите ми да са добре, да няма жертви и всичко да мине просто с една лека уплаха.

Но, кажете ми, как да се надява на такова нещо човек при този БУМ от социални мрежи, електронни медии и всякакви други източници на информация, които ежеминутно ни заливат с какво ли не. Мисля дори, че вече нямаме нужда от сеизмолози - за какво са ни щом Туитър и Фейсбук са живи - УРА, ДА ЖИВЕЕ НЕТА!!! Да не забравяме и екстрасенсите - гледачката на Берлускони била предвидила труса и сега - ВНИМАВАЙТЕ, чака ни потоп!!! Нашите мили сеизмолози го предвидили на 4 май, но както казва доц.Бойко Рангелов: „Краткосрочната прогноза е нерешена задача към момента".
И, естествено, това трябваше да се случи, за да ни припомнят от национален ефир, какво да правим по време на земетресение. Все едно от първи клас не сме се крили под чиновете и под касите на вратите.

Да, приятели - читатели, нещо лошо се случва последните дни и то не само у нас. И не - аз не съм хейтър на социалните мрежи. Просто аз съм от онези хора, чийто живот не е фейсбук и не изпитвам остра нужда да споделя на всеослушание още малко и сутрешното си туитване във WC-то, както обича да казва един приятел. Толкова много се социализирахме и в същото време толкова се отдалечихме от реалните, истински контакти, които няма просто да те POKE-нат, а ще ги усетиш с ръцете, с цялото си тяло дори.

Добре че е интернет, за да сме информирани. Но вместо да се молим в Туитър и Фейсбук за България, няма ли да е по-човешко и по-реално да вдигнем телефона, за да чуем гласа на нашите близки, които са там. Да се уверим, че са добре и че наистина всичко е минало само с уплаха.
И да не забравяме за хората, които са до нас и са добре!!!
П.С. Споменатата в началото на тази статия саксия все още е над главата ми в спалнята, но това скоро май трябва да се промени :)